Какъв е спомен станало
в Кипиклии село голямо
Тоз Митю, тоз дели Митю
Митю по двори ходеше
Хранен си коня водеше
И дребно сълзе ронеше
И си децата водеше
Децата двата сирака
Данка и Георги двечките
Митюва стара майчица
тя си на Митю думаше:
"Митьо льо, синко Митьо льо
Що по двор ходиш и плачеш
дали тий булче неугодно
булчето повтореното
Или децата не гледа
децата двата сирака"
Митю мани мо думаше:
Мане мо,мила мане мо
много мий харно булчето
много ми гледа децата
Днеска съм мане аз ходил
в Сливена града голяма
Сливен сербез касаба
Че гледах мамо, че гледах
Като Атлийци караха
Към чершията ги караха,
Към тази пуста бесилка
Караха ги да ги бесят
Дванайсет мина Атлийци
Пък като мане отидах
във чифутската махала
много са хора събрали
На всяка порта бесило
и до бесило млад турчин
Таз Дичка стара джидия
Като Атлийци издала
издала и ги хванали
най-подир мамо издала
Сина си зарад мъжа си
Издала и го обесиха
Най-подир мамо остана
Тенето дядо Вандовото
Двете му уши отрязли,
Двете му очи извадили
И почнаха да го бесят
Три синджира мамо скъса,
акерня го мамо обесиха
Горката баба Вандовца
В тенджера злато носеше
Теньо от въже да оттърве
Дорде майка му пристигне
турците Теньо обесиха
За мене мамо питаха
И мене мамо да уловят
и мене майко ще обесят
Митюва мама думаше:
"Митьо льо, синко Митьо льо
таз вечер тука замръкни
тук недей мама осъмва
Зарана рано осъмни
в сливенските балкани
Във котленските боази
Дорде майка му издума,
Заптии в двора влязоха
И си Митю хванаха
Назад му ръце вързаха
Във Сливен са го закарали
и там са го обесили
Събитията, за които се пее в песента вероятно се отнасят за периода на руско-турската война от 1828-1829 г. (Дибичов поход), когато руснаците побеждават турците и след това сключват мир в Одрин. По време на войната, която траяла девет месеца и половина, българите почти не се подчинявали на турската власт, както пише Андрей Андреев в своята книга от 1937 г "Из стария Ямбол". Войната, след която българите били изтезавани и убивани от турците за това, че са помагали на руснаците. Което принудило голяма част от българите от ямболския и сливенски край през 1830 г. да се преселят в Бесарабия. Част от селата буквално са се обезлюдили. За обстановката в ямболско и сливенско след тази война, можете да прочетете и в книгата на Хараламби Баев "Ямболци от старо време"
Един от старите родове в Атлий е Вандовите. От този род е и Тенко Вандов, който явно често си е имал проблеми с турците, затова те го хващат и затварят. Обявили, че ще го пуснат, ако родителите му харижат на турците една крина със злато. За да бележат Тенко, турците му разцепили ушите. Баба Вандувца бърза и дава откупа - една крина със злато. За да бъде златото "халал" , турците накарали дядо Вандо да заколи курбан - голям овен. Съществувало е поверие - двор, в който се коли курбан за турците е прокълнат, в него берекет няма да има. Затова дядо Вандо заклал курбана в запустял двор. Турците освободили Тенко, но скоро го хванали отново. Това станало, когато турците започнали да бягат от руснаците. Окуражени, атлийци пресрещат една вечер турски керван в Касап дере и ограбват златото и животните, като пропъждат турците. След време турците се връщат и се оплакват на сливенския паша. Хванали са дванайсет души от селото - заварения син на баба Вандувца - Иван; Тенко Вандов; Слав Кованджиев; Сина на дядо Ангел; Тримата братя - Велчо, Петър и Косьо; Илия Тончев…общо дванайсет човека.
Отначало бил хванат само мъжа на баба Дичка - дядо Вандо (Теньо избягал в Сливен), но баба Дичка придумала заварения си син - Иван, да отидат да видят баща му. Когато отишли, тя казала на турците (знаела е турски), че са сгрешили и са хванали не когото трябва, а тя води истинския виновник. Тогава турците освободили бащата на Иван и хванали него. След това баба Вандувца (Дичка) отишла да търси сина си Теньо в Сливен. Знаела е къде се крие. Обаче ги предал дядо Мильо - кехаята на село Атлий. Турците отишли в къщата, където била баба Дичка, но тя се скрила в дрешника зад вратата. Турците не я намерили и се върнали, но дядо Милю ги уверил, че са там, и турците се върнали отново. Тогава намерили баба Дичка. Когато разбрал, че ще измъчват майка му, Теньо отишъл и сам се предал на турците. След няколко дни турците вдигнали бесилки и започнали да бесят атлийци. Когато дошло ред на Иван - завареният син на баба Дичка, въжето на бесилото се скъсало. Хората започнали да мълвят - "Акерня (невинен) обесиха човека!"
Ето и още нещо, свързано с дядо Теньо Вандов:
Когато бил в затвора, дядо Теньо заръчал на един от затворниците (явно са щели да го освобождават) да отиде в Атлий и да намери баща му - Вандо. Да му каже, че е заровил злато в нивата им във Велков йоз. Там имали крива круша. Единият клон бил с формата на лакът. Където сочел лакътя - там бил заровил златото. Затворникът изпълнил заръката на Теньо и тръгнал за Атлий. По пътя срещнал Митю Кьоря, който се представил за брат на Теньо. Отишли в дома му и затворника разказал за какво е дошъл. Вечерта, като си легнали да спят, дядо Митю Кьоря отишъл в нивата и изровил златото. След като се върнал събудил човекът и заедно отишли на нивата и естествено не намерили нещо там. " А! Изпреварили са ни!" - възкликнал дядо Митю.
Тази история ми беше разказано от Иван Вълев, Мита Кованджиева, Минчо Динев, Атанаска Тодорова, Димка Георгиева.