Георги Дражев

Рисунка на Георги Дражев"...В Ново село ( средновековен Сливен) е живяла, родом от там, болярката Дража, от „княжески“ род... С идването на турците в Сливен родът на Дража бил принуден да се потурчи, види се, за да запази владенията си. Според един турски документ от XVII столетие, давало се право на собственост на един от нейните потомци върху една чешма в Сливен... Потурчените потомци на Дража станали заими, военни владелци на земи около Сливен, и се наричали диши-заимоглар (заими по женска линия), тъй като правата им произхождали от женска страна за разлика от тия по мъжка линия, военните частъци — земи, които минавали от баща на син, както е бил случаят с тимариотите... Нещо повече, съгласно преданието тя съгражда и други каменни постройки вън от Сливен, в близките нему заселища, между които Ямбол, дето безистенът бил с начало от нея... Между непотурчените Дражовци, които от страх „ да не изгубят вярата си “ се изселват от Сливен, са били тия, заселени в Ямбол, един от потомците на които с презимето Дражов е попаднал в Сливенското въстание през май 1876 г. (Георги Дражев). Ямболските Дражовци, заселени във войнишкия квартал Кaргуна, ще са били пак от женска линия, защото по сливенското предание Дражините дъщери избягали в Ямбол.“( Табаков 1911: С. Табаков. Опит за история на град Сливен т. І )

     В историята на българското национално-освободително движение определено място заема животът и подвигът на един от изтъкнатите дейци на борбата срещу османския гнет - Георги Дражев. Георги Дражев се ражда в будно българско семейство, в което идеите на нашето Възраждане намират благодатна почва. Неговото детство и ранна младост са свързани с достигането върха на църковно-националната борба с неповторимата атмосфера на 50-те и 60-те години на ХІХв. Георги Дражев е най-голямото дете на Дражо Хаджигеоргиев, който остава в паметта на своите съграждани като един от най-ревностните дейци в борбата за българска просвета и църковна независимост в Ямбол и областта. Георги е роден на 26 април (8 май по нов стил) 1848 г. в град Ямбол. За идейното му израстване голяма роля играе неговият учител пламенният патриот и бунтовник Ради Колесов, който през 1856 г. е писар в четата на прочутия дядо Никола. Другият му учител е човекът, оставил една от най-светлите дири в нашето възраждане - видният възрожденец и поет Добри Чинтулов. Едва 15 годишен Георги е обвинен за участие в църковната борба. Той е арестуван и заедно с баща си хвърлен в затвора. Няколко години по-късно той свързва завинаги своя живот със съдбата на българския народ. За кратко време се изявява като една от централните фигури в борбата срещу османската власт. Много ползотворно се оказва познанството му с Атанас Узунов, който през 1872 г. му урежда среща с Апостола на българската свобода Васил Левски. 23 април 1873 г. е денят, в който започва нов етап от живота на големия българин. На този ден в неговия дом след продължителна подготовка се събират значителен брой патриотично настроени младежи. Съвсем закономерно е основан таен революционен комитет и за негов председател е избран Георги Дражев. Следващите 2 години са изпълнени с усилена дейност по подготовка на населението за организирана борба. През 1875 г. градът е посетен от видния български революционер Стефан Стамболов, който по това време е един от главните организатори на старозагорското въстание. Ето как описва събитията около срещата му с Васил Левски, ямболският историк Андрей Андреев в своята книга "Изъ стария Ямболъ" от 1937 г.

     Последните месеци преди избухването на Априлското въстание в Ямбол пристига Иларион Драгостинов - ръководителя на втори революционен окръг. Големият революционер веднага оценява организационните способности на Георги Дражев. По решение на Драгостинов районът на действие на Георги Дражев е разширен с присъединяването на ямболския комитет и този на Карнобат. В навечерието на избухването на въстанието Георги Дражев е принуден да се укрива от властта. В дома му е намерено оръжие и муниции. Арестувани са баща му и брат му... Независимо, че е търсен и преследван Георги Дражев и в тези последни дни преди народното надигане не преустановява дейността си.

     След избухването на Априлското въстание той се включва най-активно в борбата. На 4 май 1876 г. е образувана слевенско-ямболската чета. В избрания военен съвет са Стоил войвода, Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. При сраженията с многократно превъзхождащия ги противник четата е разгромена и разпръсната. Със Стоил войвода остават само Г Дражев, К Кавръков, М Гаджалов, В Желчов и А Кутев.
На 12 май четата е заловена от вражеска потеря в местността Чешме между селата Бинкос и Близнец. Стоил войвода е пребит от бой и обезглавен, а останалите са откарани в Икизча (Близнец), от там в Нова Загора, след това в сливенския затвор, после в Одрин, за да бъдат осъдени от военния съд на смърт. Георги Дражев е върнат обратно в Ямбол и на 29 юни (11 юли по нов стил) 1876 г. големият българин е обесен близо до каргонския мост.

Повече подробности за живота на Георги Дражев можете да прочетете в книгата на Никола Върховски "Ямболски патриоти"

В историческия роман на Цончо Родев "И стана ден" също научаваме доста подробности за четата на Стоил Войвода