СРЕЩАТА НА ВАСИЛЪ ЛЕВСКИ СЪ ГЕОРГИ ДРАЖЕВЪ

Георги Дражевъ e роденъ въ гр. Ямболъ. Синъ на заможния мѣстенъ търгрвецъ и добъръ българинъ Дражо х. Георгиевъ, той билъ едъръ, широкоплещъ, здравъ и съ веселъ нравъ младежъ. Бащината му кѫща била въ I отдѣлъ. Ученикь на Р. Колесовъ и Д. Чинтуловь, Георги Дражевъ скоро скѫсалъ сь учението, поелъ съ чета Бълкана, сражавалъ се съ турци но скоро всички били предадени. Георги. Дражевъ сѫщо билъ хванатъ, затворенъ и осѫденъ на обесване. На 29 юний
(ст. ст.) 1876 г. сутриньта, той увисналъ на бесилъката, а на следния денъ най-скромно билъ погребанъ отъ родителитѣ му.

Не е безинтересно да кажемъ нѣщо и за произхода на ямболскитѣ Дражеви, чийто потомъкъ е Г. Дражевъ. Надъ Сливенско, въ края на второто българско царство, управявала, следъ смъртьта на мѫжа си, болярката Дража. Обширни били владенията ѝ, голѣма била благотворителностьта й. Бедни и болни, свещеници и калугери молили Бога да я възнагради за добринитѣ и. За душата на своя мѫжъ тя съградила редъ каменни постройки. Преданието й приписва, че тя намѣрила ямболския безистенъ полуразрушенъ, та го поправила и разхубавила. Сь идването на турцитѣ, родътъ на Дража билъ принуденъ да се потурчи, да запази своитѣ владения. Всички се съгласили, но дъщеритѣ на Дража за нищо на света не се съгласявали да се отрѣкатъ отъ християнската религия. Напраздно майката съ сълзи на очи молила дъщеритѣ си, да отстѫпятъ. Нищо не помогнало. За да не загубятъ своята вѣра, Драженитѣ дъщери се изселили въ войнишкия кварталъ Каргуна, до Ямболъ. Именно тѣхнитѣ потомци дали началото на ямболския родъ Дрвжеви.

Революционниятъ комитетъ въ Ямболъ билъ основанъ вь 1873 годъ. но самата идея за близката свобода на нашия, народъ била дълбоко заседнала въ душитѣ на всички съзнателни ямболци групирани главно около читалището. То било единъ видъ революционно училище. Раздавайки книги и вестници, младежитѣ едновременно били учени да пеятъ бунтовнически песни, а при месечина, ги обучавали на „тадимъ“ военно учение. Чувствувала се, обаче, липсата но системна, организация. За тая целъ младитѣ Георги Дражевъ, Никола п. Ивановъ и Захарий Величковъ, всички отъ Ямболъ, на нѣколко пѫти ходили въ Сливенъ при Атанасъ Узyновъ за съвети. Последния билъ признатъ за апостолъ на сливенския, революционенъ окрѫгъ. За такъвъ го посочилъ Въ Лѣвски. Последниятъ, идвалъ нѣколко пѫти въ, Сливенъ, който градъ той много обичалъ. Пьрвитѣ си революционни посвещения той получилъ отъ сливѣнци: Лѣвски билъ знаменосеца въ четата на Пъ, Хитовъ. Когато въ 1869 год. той билъ въ Цариградъ, сговорили се сь сливѣнеца Бойко Нешевъ да обиколятъ България. Подвигъть на х. Димигьръ го вдъхновявалъ. Куриерътъ му е билъ Кюсето Кираджията отъ Сливенъ и др.

За първи пѫтъ Лѣвски идвалъ въ Сливенъ по Коледа на 1871 годъ. а за втори пѫтъ — на следната 1872 годъ., м. ноемврий. Тоя пѫтъ се позабавилъ повече дни, понеже въ Сливенъ, като революционенъ центъръ, имало да се дадатъ повече разпоредби. Съ себе си той носилъ и много възвания, издадени отъ Букурещкия централенъ революционенъ комитетъ, пръскайки ги между народа. Понеже работата на Ат. Узуновъ била много претрупана то Лѣвски посочилъ М. Грѣковъ за рѫководителъ въ самия градъ, а Узуновъ да води дѣлата на окрѫга. Комитетътъ избралъ за свой куриеръ Христо Ивановъ. Той, обикаляйки сливенското революционно окрѫжие, дошелъ и въ Ямболъ, намѣрилъ Г. Дражевъ и му съобщилъ, че Лѣвски е въ Сливенъ. Нищо не могло вече да спре Дражевъ. Съ двамата си вѣрни другари, Никола п. Ивановъ и Захарий Величковъ, той веднага заминалъ за Сливенъ и намѣрилъ Узуновъ. Последниягъ завелъ Г. Дражевъ въ дома на С. Райковъ, гдето отседналъ В. Лѣвски. Лѣвски познавалъ вече по име ямболския революционеръ, а сега още повече го харесалъ за будното му нородно съзнание и зрѣлото третиране на редъ злободневни въпроси. Говорили дълго и обещалъ, че скоро ще посети Ямболъ. Сѫщо му предалъ нѣколко броя отъ възванието. Надвечеръ дошли и други революционери. Предъ сьбралитѣ се, Лѣвски говорилъ за народното дѣло и какъ да се работи за него. Късно прѣзъ нощьта всички си разотишли. На следния день тримата ямболци се завърнали въ Ямболъ съ повишенъ духъ и решили да се отдадать всецѣло на народното дѣло. Наистина, на следната година, нѣколко месеца следъ срещата, на 23 априлъ 1873 год., Гергьовдѣнь, ямболци вече имали свой революционенъ комитетъ.