Вършитба


Вършитба в Радомирско (1897) - Ярослав Франтишек Вешин
Вършитбата се е извършвала след края на жътвата, основно през месец август на харманите, каквито е имало в двора на всяка къща. Преди да бъдат докарани първите узрели снопи с жито, овес или ръж, харманите е трябвало да бъдат подготвени - почистване, заглаждане и замазване с прясна глина. Глината се почиства от камъни, раздробява се и равномерно се разпръсва по цялата площ на хармана. Мазането е започвало от центъра на хармана и по архимедова спирала, "влачката" от подходящи кичести клони се тегли на ръка и обикаля докато изпълни целия харман. От страни се долива вода. След като изсъхне се получаваше една огромно гладка "тава" - харман върху която рано сутрин се развързват снопите и стеблата им равномерно се разпредлят по цялата площ. Впряга се коня в т.н. "диканя" - широка дървена шейна с многобройни остри ножове от тъмен жълт кварц /кремъни/ и започваха безкрайни обиколки. Това всъщност е било "вършеенето". Возенето на диканята е било истинско удоволствие. "Чуваш как стеблата се плъзгат и режат, а зад диканята остава една следа като тази след лодка в морето". Обиколките са продължавали по няколко часа и обикновено са приключвали към 14...15 часа след обяд. Посоката на движение се е сменяла, помощниците с вили са раздигали утъпканите стебла, премествали са ги по-навътре, докато не се получи слама с подходяща едрина. После, всичко това се е събирало на куп в центъра на хармана и щом задуха е започвало т.н. "веене".