Какъв е спомен станало
В Борисово село голямо
Тоз Кольо, тоз дели Кольо
Той беше селски коруджи
Селските ниви вардеше
Нивите хем корията
Слънцето трепти, засяда
Овчарята овцете изкарват.
Тоз Конди, тоз Руйчев Конди
Конди си овцете изкарва
И ги в кория натирва
Кольо на Конди думаше:
|
Конде бе, момче мъничко
Изкарвай си Конде, овцете,
Че корията я вардим.
Конди си овцете не изкарва
Кольо са холам ядоса,
А че си Конди улови
И го на земя събори
Конди ми момче мъничко
Той е на петнайсет години
Извади остра чекия
Кольо в корема прободе
Там падна Кольо - остана
|
Само са изясно провикна:
Кино мо, моя пръвнино
Мене ма Конди прободе
Умирам любе, загивам
Децата добре да гледаш,
Децата петтях сирака -
Ради , Иван и Георги,
И Къна и Мита двечките
Мита е няма и глуха.
|