ЯМБОЛ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ТУРСКОТО РОБСТВО

Към самия край на второто българско царство Ямбол преживявал, сравнително с другите наши градове, по-спокойни дни. Болярските произволи тук се чувствували слабо, благодарение географското положение на града - около него равнини и полета. Жителите му били поставени добре икономически. Но османските турци вече кръстосвали надлъж и нашир из Балканския полуостров, та трябвало рано или късно да дойде ред и до Ямбол. Падането, на Ямбол значело начало на падането на югоизточна България под турска власт. Турският историк Саадедин отнася това събитие към 768 г. по турското летоброене, което отговаря на 1366 год. сл. Р. Хр. Дали тая дата е точна, трудно е да се определи, поради малкото данни с които разполагаме за тоя важен исторически момент. Данните на х. Калфа, пропътувал нашите земи в XVII в., се съгласуват с тия на Саадедин.

По това време, както Ямбол, така и Елхово (Казъл-Агач) били отлично укрепени крепости, със здрави стени и силна войска. На старото място на Къзъл-Агач е имало тракийско селище, наречено Orudiza, което в римско време, поради пристроената към него крепост, се наричало Orudiza ad Burgum. Името Къзъл-Агач (зелено дърво) е от това, че там имало станционен стълб, със зелен цвят, и римска станция на пътя от Одрин за Ямбол. Именно по тоя път се задали турските пълчища. Да се превземе Къзъл-Агач е било трудно, но напънали всичките си сили и с голяма мъка крепостта паднала. Начело на турците стоял Тимурташ. След Елхово, той се запътил за укрепения Ямбол. Градът бил обграден с яки стени и превземането му било много трудно. А и жителите му се държали храбро. Саадедин ни разказва следното: „Тимурташ видял силата на Ямбол и предложил на началника на града (името му не съобщава) да му предаде Ямбол, обещавайки, че ще пощади него и жителите му. Българите отказали. Те имали още вяра в своите сили. Но, заобиколени от голям брой турски войски, чули за шумните завоевания на турците, знаейки, че рано или късно ще паднат, защитниците на града решили да го предадат. През време на обсадата в Ямбол имало големи горещини. Явила се чума. Продуктите и виното били заразени. Нямало кой да погребе трупове. Те се разлагали. Болестите се увеличавали. Вода нямало. Ето всичко това ускорило предаването на Ямбол. Твърдението на Саадедин, че в града имало големи горещини, ни навежда на мисълта, че обсадата на Ямбол е станала през м. юли или м. август 1366 год.

Най-после Ямбол се предал. Нo Тимурташ не изпълнил даденото обещание. Неговите пълчища се втурнали бясно в града и почнали да плячкосват всичко. Към населението се отнесли също зле. В Ямбол пълчищата останали малко, страхувайки се от чумата. От тук те се върнали в султанския лагер в Одрин. Саадедин ни дава дори тълкувание на думата Ямбол - от „яма_бол“ (много плячка). Това мнение не може да се счита сериозно. Факт е само това, че Ямбол и богатата му околия направили силно впечатление на турците, та вече в 1388 г. в Ямболско имало цели турски заселища, а в XVI в. в Ямбол — султански сарай.

След окончателното покоряване на българските земи от турците, крепостните стени на града били сринати, камъните употребени като градивен материал. Грамадните каменни блоково останали до късно. Много от тях е видял х. Калфа (XVII. в.) минавайки край Ямбол. И той потвърждава думите на Саадедин. х. Калфа го нарича Janboli. В това време (XVII. в.) Ямбол бил вече град с турски колорит. Имал 2 бани, 5 джамии, мостове, градини и добре уредени махали зад реката. Славел се със своите зърнени храни, овощия, главно сливи, и вълнени произведения. От Ямбол изнасяли хубави вълнени губери, кебета, наречени „ямболлии“, прочути из целия Балкански полуостров. Всеки петък ставал голям пазар. Икономически бил добре.