Кабиле

Още отъ незапомнени времена, югоизточна България, съ плодородните си полета и гѫсти гори, позната въ древностьта и въ римско време подъ широкото име Тракия (Thracia), намираща се на пѫтя къмъ изтокъ, привличала родове и племена да се поселватъ въ земитѣ ѝ. Бавно презъ вѣковетѣ, подбирайки хубавитѣ землища, тукъ възникватъ селища съ голѣмо историческо значение. Тѣ често се описватъ отъ старитѣ лѣтописци. Едно отъ тия селища, името на което се чува до късно, е славното Кабиле. Следъ дълъгъ спор за мѣстото на това тракийско градище, днесъ повечето историци приематъ мнението на проф. К. Иречекъ, че Кабиле е било на 9 км. северозападно отъ днешния Ямболъ, на пѫтя между Ямболъ и Сливенъ, край брѣговетѣ на р. Тунджа, при Зайчи връхъ (Таушань-тепе). Следитѣ на Кабиле се търсятъ и другаде.

Кабиле било центьръ на тракийското племе одризи, или още по-точно опредѣлено - на одризката група асти. Полибий нарича Кабиле „градъ на аститѣ , а Страбонъ поставя групата асти между Хемусъ, Черно море и Одринъ: Supra Byzantium est Astorurn gens, in qua est urbs Cabyle (Hilarius и Steph. Byz. въ Scriptores rerum Alех/ Magni и Mnixinenis, fragm. 12, коментара на Eutropius, Breviarum hist. Rom.. London, 1821). Аститѣ дали името на областьта Астика, простираща се между черноморското крайбрежие и днешнитѣ ямболски полета. А по самото черноморско крайбрежие живѣело племето гомали. Кабиле лежало край бреговете на p.Тунджа. Името Тунижа e отъ тракийски произходъ. Произлиза отъ Tonzos, тракийски рѣченъ богъ. Образътъ му намираме често на тракийски монети. У Аниксименъ и Теопомпиусъ е Taxos, у Харпократионъ и Меурзиусъ - Axios, Tunzas у Теофанъ, а Tumtzas у Кедринъ. Споредъ други схващания, името Тунджа е отъ санскритската дума dun, което значи текуща вода (ср. Дунавъ, Донъ, Днестъръ, Днепъръ, Двина и др. Всички тѣ иматъ въ основата си думата dun). Спорѣдъ трети — отъ старобългарската дума „тѫжа“ . Тънжа било равно на Тунджа. По старата география е Tonzus. Споредъ Плиний, Марцелинусъ и др. и р. Марица (Неbrus) е текла въ земитѣ имъ: Hcbrus a celsis Odryxarum montibus fluentem.

Културниятъ уровенъ на одризи и асти билъ низъкъ. Политическата имъ история, ако изобщо е умѣстно да се употреби тоя терминъ, била изпълнена съ грабежи и междуособни борби. Страбонъ ги нарича открито разбойници. Хомеръ ги познавалъ като конеукротители. Били езичници. Почитали най-вече бога на веселието, чествувайки го съ вино. Хубаво силно вино получавали отъ своитѣ обширни лозя. За него говори и Илиадата. Обичали музиката, сѫщо и танцитѣ, за които Ксенофонтъ казва, че били много еднообразни и прости. Илиадата говори за прочутъ тракийски пѣвецъ (Тамирисъ).

Поради важното си мѣстоположсние, Кабиле било добъръ економически центъръ. Въ своя многовѣковенъ исторически животъ, то е видѣло бележити царе и пълководци, минали съ своите отрѣди презъ Кабиле. Богатствата му били сѫщо големи. За тѣхъ говорили съ зависть надалече. Радостъ и доволство се чувствували въ живота на астите. Природата имъ давала всичко въ изобилие. Отдалече идвали тракийци да замѣнятъ своитѣ произведения съ астийско злато. Не единъ пълководецъ е прекѫсвалъ похода си и оставалъ въ Кабиле повече отъ определеното за почивка време! Намерената недалечъ отъ селището, въ днешната Разцепена могила, колесница е ценна военна находка отъ това време. Днесъ тя краси входа на Софийския археологически музей. Вѣроятно е принадлежала на нѣкой знатенъ пълководецъ, оставилъ я като даръ на мѣстенъ първенец. Но може би, сѫдейки по Илиадата, гдето се говори за тракийския царь Резасъ и неговатя колесница, тя да е била тракийско дѣло. Резасъ, когато дошелъ въ Троя, яздилъ колесница, хубаво обкована съ злато и сребро и носилъ исполинско златно орѫжие, чудесно нагледъ.

За първи пѫть въ историята за Кабиле се говори при Филипъ II Македонски, бащата иа Александъръ Велики. Въ една своя речъ Демостенъ казва: „Сега Филипъ превзема и урежда въ Тракия между другитѣ градове и Кабиле" (Demosthenis opera de Chersoneso oratio, § 30, имд. Veomelius, 1843). Въ 342 год. пр. P. Хр. Филипъ II завзелъ Кабиле, поселилъ въ него разбойници и го обърналъ въ македонска колония. Затова селището се нарекло Понерополисъ, Градъ на престъпниците. Въ I. в. пр. Р. Xр. за Кабиле се говори, че около него, въ 72 год., македонскиять управитель Маркъ Лукулъ се срещналь съ тракийското племе бесси. Бесситѣ били разбити и Кабиле превзето. Въ IV. в. сл. Р. Хр. Аммианъ Марцелинъ пише хвалебствия за богатото Кабиле, за плодороднитѣ му околности, изобилна вода, гори, лѣчебенъ въздухъ и др. За последенъ пѫть за Кабиле се споменува въ 378 год._сл. Р. Хр., когато било нападнато и разрушено отъ готитѣ, при вестгогското бунтуване въ полуострова срещу римската властъ (ср. Amm.. Marcell., XXXI). Около него и днесъ още стърчатъ 14 тракийски могили.

Името Кабиле претърпяло редъ промени: Кабула, Кабеле, Кабиленъ, Калюбе, Калибе. Кабили и др. Споменъ за него намираме вь името на с. Ковелъ, възникнало до развалините на Кабиле. Село Ковелъ запустѣло въ 1812 год., поради върлуващата чума. По други твърдения — въ 1828 год„ следь подписването на Одринския трактатъ.

Пѫтешественици, минали край Кабиле, чакъ до началото на XVIII в. виждали разхвърлени каменни блокове и други следи отъ него.

И християнската църква говори за Кабиле. Въ 346 год. сл. Р. Хр., между 76 епископи отъ изтокъ и 94 епископи отъ западъ, на църковния съборъ въ София присѫтствувалъ и Северусъ, епископъ на Кабиле (Severus Episcopus a Cabula opto vos in domino bene volere. Opei. Hist. Hilarii, p. 1326; cp. Schurtzfleichius въ Notit. Bibl. Vinariensis, p. 273).

Когато Кабиле било разрушено, жителитѣ му, кабилети, се пръснали въ околнитѣ селища, главно въ онова старо и съ интензивенъ живот градище, което било разположено на високата часть на днешния градъ Ямболъ, акропола, представляващъ високъ, широкъ хълмъ, естествена крепостъ. Селището се наричало Diospolis, поради намиращето се тамъ старо светилище на бога Зевсъ. Малка часть оть жителитѣ на Кабиле се преместили въ друго старо селище, чиито останки намираме днесъ до с. Изворъ, Ямболско. Между Кабиле, Diospolis и селището край с. Изворъ сѫществували вече стари връзки. Дошлитѣ кабилети били приети съ радость. Още повече, че по това време, като резултатъ на великото преселение на народитѣ, имало голѣмо раздвижване на маситѣ и търсене нови, удобни за уседналъ и спокоенъ животъ селища.
Съ придошлитѣ жители на Кабиле, Diospolis се затвьрдилъ и могълъ вече да се защитава твърдо отъ варварскитѣ опити да ограбятъ и пленятъ селището и да се запази за следващитѣ вѣкове.