Предговор

 

„…Поредният том VIII Турски извори за българската история представлява естествено продължение на предходния том VII от авторитетната поредица на Издателството на Българската академия на науките, като обхваща периода 1635-1690 г. и предлага в превод на български език първостепенни по значение османотурски документи от Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Те се отнасят до облагането на българското и останалото немюсюлманско население в Османската империя с поголовен данък джизие, покриват плътно цялата българска етническа територия и непосред­ствено прилежащите й земи и реконструират състоянието на повече от 5000 селища и населението им през посочения над половинвековен хронологически отрязък…

… Данъкът джизие принадлежи към категорията на т.нар. шериатски данъци. Той е добре познат още в доосманските ислямски държави и дава израз на религиозната дискриминация спрямо техните поданици друговерци. В българските и останалите земи под османска власт се изисква ежегодно от християни и юдеи, като правило в полза на държавната хазна. Данъкът е паричен, с течение на времето номиналният, а и реалният му размер се увеличават многократно, поради което, както и поради големия брой на данъкоплатците немюсюлмани в Османската империя и особено в европейските й владения, около средата - втората половина на XVII в. постъпленията от него съставляват от 1/5 до 1/4 и повече от всички парични приходи на държавата.

До 1690 г. джизието се разпределя по облагателни единици, обозначавани като "хане" (от перс, букв. дом, къща), след което в резултат от данъчна реформа се пристъпва към диференцирано по размер поголовно облагане на пълнолетните мъже немюсюлмани, разпределени на три категории съобразно имущественото им състояние: заможни, среднозаможни и бедни. Именно това обстоятелство предопределя и избора на горната хронологическа граница на настоящия документален корпус. Същевременно то налага и необходимостта да се хвърли известна светлина върху съдържанието на облагателната единица хане, широко използвана в османската данъчна практика не само във връзка с джизието…“

 

 

 

Из „Турски извори за българската история“ т. VIII

…………………………..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОМАКИНСТВА В РАЙОНА НА ЯМБОЛ, СЛИВЕН, ЕЛХОВО И НЕСЕБЪР, ОБЛОЖЕНИ С ДАНЪКА ДЖИЗИЕ. 6.III.1666 Г.

 

Иджмал дефтери, съставен на 29 шабан 1076 (6.III.1666) г. Състои се от два запазени листа с размери 10,4 х 30,8 см. Документът е изписан с черно мастило на сиякат, несих и индже дивани с различни почерци.

 

Сигнатура: Ф. Сл. 6/22

Превод: П. Груевски

 

LISTE DES VILLAGES ЕТ NOMBRE DES MENAGES NON MTJSTJLMANS DANS LA REGION DE JAMBOL, SLIVEN, ELHOVO ET NESEBAR, IMPOSES DE CIZYE. 6.III.1666.

Icmal defieri, redige' le 29 saban 1076 (6,111.1666). Compose" de deux feuilles conservees, de dimensions 10,4 x 30,8 cm. Le document est ecrit par des personnes differentes, a I'encre noire et a Tecriture siyakat, nesih et ince divani.

 

Cote: F. Сл. 6/22

Traduction: P. Gruevski

 

la.       Обобщен списък за джизието на неверниците във вилаета Янболи за 1077 (4.VII.1666-22.VT. 1667) г.

Сверен е от Али Челеби, кисе[дар].

[Подпис: нечетлив]. [Печат: нечетлив].

[Бележка]: [Това] е [обобщен] списък, представен от [регистър за) новооткритите [платци]. 28 сафер 1079 (7.VIII.1668) г.

 

16.       Обобщен списък за джизието на неверниците във вилаета Янболи за 1077 г.

 

Махала Юсуф чаре - 10 ханета; махала Писани - 10 ханета; махала Айдос - 10 ханета; махала Кара данишменд - 1 хане. 31. Махала на евреите - 40 ханета; село Каргуна (кв. на Ямбол)¹ - 96 ханета; село Кадъ-и кючюк (с. Козарево?)² - 75 ханета; село Чагърган (с. Чарган)³ - 10 ханета. 221. село Чарова (?)⁴ — 20 ханета; село Поладъ (?)⁵ — 25 ханета; село Евлиялу, с друго име Кара агач (с. Палаузово)⁶ - 37 ханета; село Челеби коджа (Чинкоджа с. Джинот?)⁷ - 33 ханета. 115. Село Саръ ходжа (?)⁸ - 15 ханета; село Абдуллах (?)⁹ - 5 ханета; село Исмаил факих (с. Санстефано)¹⁰ - 82 ханета; село Деде обасъ - 102 ханета. 204. Село Хаджи Умур заедно с Агджалар (Ачларе, дн. с. Екзарх Антимово)¹¹ - 92 ханета; село Дукялар (?)¹² - 90 ханета; село Кара хисар (?)¹³ - 140 ханета; село Караджалар (?)¹⁴ заедно с махалата Дилявер ефенди (?)¹⁵ - 50 ханета. 372. Село Фераш (?)¹⁶ - 55 ханета; село Каргай (Карга кьой дн. с. Ханово)¹⁷, [платците] живеят в Секбан (Сейман дн. с. Лозенец общ Стралджа)¹⁸ - 30 ханета; село Араб (с. Видинци)¹⁹ - 8 ханета; село Кулаклъ (с. Завой)²⁰ - 40 ханета. 133. Село Тавшан депеси (с. Кабиле)²¹ - 27 ханета; село Могила (Същото)²² -40 ханета;село Ибрахим бей (с. Кунево - заличено)²³ - 27 ханета; село Упчельова (Упчилий с. Асеново)²⁴, извън регистъра - 10 ханета. 104. Село Охадъ (?)²⁵, извън регистъра - 3 ханета; село Бедри (?)²⁶, извън регистъра - 4 ханета; село Кара орман (?)²⁷, извън регистъра - 8 ханета; село Кюкюрава (Кукорево)²⁸ - 1 хане. 16. Село Сюле бей (?)²⁹ - 5 ханета; село Ахмедче (?)³⁰, извън регистъра - 3 ханета; село Саръ вагат (?)³¹, извън регистъра - 9 ханета. 17.