ВЪПРОСЪТ ЗА КАБИЛЕ

Едно от най-видните тракийски заселища в Югоизточна България под Източния Балкан и край Тунджанската долина е било Кабиле. То е важно за нас още и за това, че се чува и през римския период за тоя край. За пръв път в историята Кабиле се споменува при бащата на Александра Велики в похода му срещу траките, което обстоятелство не ни пречи да отнесем началото на това заселище по-рано от македонските тук победи. Това се види от думите на Демостена в речта му за Херсонските работи: „сега Филип превзема и урежда в Тракия между другите градове и Кабиле. (Demosthenis, Opera de Chersoneso oratio, § 38, изд. Veomelius, 1843). У някои стари писатели вместо Καβήλη или Καβύλην се среща формата καλύβη (напр. у Страбон) вероятно за пръв път от Харпократион, поддържана най-вече от Стефан Бизантиус. (Гръцкият или латинският правопис на Кабиле или Калибе за нас е от посредствена важност. По-важно е произношението му, за което ще се спомене по-долу.) От повечето автори се види, че Кабиле като тракийски град е лежал във владенията на одрисите, и то между границите на групата асти. (Страбон и Полибий наричат Кабиле „град на астите".)

Но върху кое именно място от днешна Югоизточна България е бил въпросният град?

Почти всички стари и нови писатели посочват основите на Кабиле при реката Тунджа. (Според Томашек името Тунджа е от тракийски произход, а именно от Τόνξος, тракийски речен бог, изобразен на одриските монети. Погърчено е Τάζος в Аниксимен и Теопомпиус, и даже Αζιος в Харпократион и Меурзиус. Халкокондил погрешно отъждествява Τόνςο с Теарус, повлиян от Херодота, който пък в разказите си за Дария чрез последното име визира днешната река Биюкдере. Срв. И ρ е ч е κ в Heerstrasse, S. 49. Херодотовият Άρτησκός, река Αρτάκης или Αρτακός в Theoph. Cont. (Ι, 6, p. 7) не е Тунджа, както доказва Томашек в Οstеrr. Gymnasialzeitschrift, 1878, S. 207, а река Арда.)

Иречек, отличният познавач на Балканския полуостров, туря Кабиле до днешния Ямбол, под пътя от Ямбол за Сливен и близо до брега на Тунджа. Тъй са го пунктоирали и старите писатели, като град в царството на одрисите, респективно в областта на одриската група асти и край Тунджа. Когато Филип го превзел, заселил го със злочинници (около 342 г. пр. Христа) и с това турил начало на македонска колония. Обаче същата версия се отнася и за Пловдив, който уж затова бил наречен Πονυρόπολις. Тая версия, мисля, визира именно Кабиле и че в Суидовата форма за Πονυρόπολίς, а именно Δούλων πόλις, се крие по-последното гръцко име на Кабиле - Диосполис, отдето и Диамполис (Ямбол).

Според Иречек развалините на старото Кабиле трябва да се търсят при днешния връх Тавшантепе, отдето почва Средна гора (срв. Иречек, Път., II, с. 674). Отъждествяването на Кабиле с днешния Ямбол, както е наклонен Томашек, е погрешно (срв. Sitzungsberichte, τ. 83, τ. 131). За последен път Кабиле се споменува в 378 г. след Христа, вероятно разрушен в нея година от готите (срв. Amm. Μ а г с е 1 1., XXXI). Оттук нататък вместо древното тракийско име Кабиле зачува се гръцкото Диосполис, което визира вече друго землище, ако и недалеч от първото. Старото име Кабиле е оставило следа в името на заселище, което е било край самите развалини на Кабиле. Това заселище е оцеляло до 1812 г. и се наричало Ковел. Последното ще напомня и гръцкото, ако не и тракийското произношение на името Кабиле (Καβύλη или Καβήλη). Селото Ковел е било напуснато в 1812 г. поради чумата (а не в 1830 г. поради заддунавската емиграция на тукашните българи) и част от селяните му се заселват в близкото на Сливен село Черкешлии (днес Михаилово). Колкото за предполагаемите от Иречек Τούντξης πόλις и Tausli, че са били вече върху развалините на древното Кабиле, съм на по-друго мнение. (Tausli например, дето плененият Иван Шишман в 1388 г. е отишъл да измоли от Мурад по-нататъшното си царуване, не е било при Тавшантепе, а на югоизток от Сливен, при днешното село Михаилово. За последен път то се споменува в средата на XVII век при ловджийския маршрут на Мохамед IV към Сливен, а е разсипано в началото на следния век. Подробности на съответното място.)

Но край посредствените версии за мястото на Кабиле, каквито се намират най-вече в коментариите на двата римски итинерера, най-интересна е тая на известния Киперт (Formae orbis antiqui, Berlin, 1894). Според него старото тракийско заселище, по-после македонска колония и главна римска станция, Кабиле се е намирало при днешния Сливен върху старите основи на някогашна римска крепост или укрепления, днес познати тук под името Хисарлък, над квартала Ново село. Очевидно е, че ако се дава вяра на това твърдение, въпросът за класичното, а в случая тракийско име на днешния Сливен е разрешен. Това заключение би разклатило преди всичко мнението на Иречек, ако Киперт излизаше с внушителни доказателства, а най-вече с такива, които се подкрепят от местни разкопки. За жалост Киперт не е сторил това и твърдението му остава едно обикновено мнение. Но което е по-интересно, Киперт се осланя изключително на дадени нему от братя Шкорпилови бележки, в които сигурно те не са посочвали изрично и убедително, че Кабиле е бил при днешния Сливен, защото същите те в други бележки турят Кабиле при с. Бейкьой, на юг от Ямбол (Шкорпил, Някои бележки и т.н., 1885, с. 33, 84; И ρ е ч е κ, Път., II, с. 675). Целият тоя въпрос трябва да се счита като куриоз, който още по-добре илюстрира авторитета на Иречека. (Сам Киперт по-рано в регистъра на своя „Atlas antiquus" пише: „Cabyle, postea Diospolis, Yamboli.) C това въпросът за старото тракийско заселище при Сливен остава пак открит.

От посочваните за близки на Кабиле тракийски заселища нито едно не можем прие с положителност да отговаря на такова за днешния Сливен или за близко на днешните му основи. Като такива Птоломей туря Ostaphos, Vala, Opisina, Orkelis и други, но нито надписи, нито разкопки ни дават възможност да ги пунктоираме с точност. От историята на Сливен ще се види, че пространството на днешния град до идването на турците е било обрасло с гора и само кварталът Ново село е бил седалището на византийския и български град Сливен. Остава въпросът за Хисарлъка над Сливен, който е бил крепост през римско време, и развалините на заселище под нея, познати днес с името Камена, които също датират от римския период на тоя край. Какво тракийско заселище се е намирало тук преди идването на римляните, е ли

то едно от изброените на Птоломей градове - всичко това, нека повторим думите на Веранциус и Целариус за миналото на тия градове, - е тъмно. (С е 1 1 а г i u s, I, p. 1327; Πρασίδιον (forte Praesidium) item Vala et Opisina: omnia sub Haemo, sed obscuriosa.)

От тракийските заселища обаче, които са били в Югоизточна България вън от Кабиле, могат се посочи: Sadame – днешното село Факия; Tarpodiza - днешното Девлетагач, под турско-българската граница, и Orydiza - Казълагач. За тия имена

знаем от римските пътеписи, но не трябва да се изключва възможността за наличност на тракийски следи и в други тук градове, които повидимому носят римски имена, като например: Девелтус, Aquae Calidae (при днешните минерални бани между Бургас и Айтос) и крайморските тия, колкото и да са с погърчени или гръцки имена: Месемврия, Анхиало и Аполония (Созопол), които датират от тракийския период.